5 дек. 2013 г., 23:12

На огъня в постелята (... спасена )

1.3K 2 24

Не ме щади! Отдавна изгорях.

Ти стъкна клада, аз се хвърлих смело.

Очите си завързах, полетях

безпаметно, на огъня в постелята.

 

Не беше страшно, миг един, искра...

Топлинен шок по сухите артерии

накъса миналото, разпиля

парченцата зад пламъчните двери.

 

Пречистена, спасена, оцеля

душата ми, макар и вече пепелна.

Прашинков дъжд във тебе днес валя -

единствен на сърцето ми владетелю.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, те това е коментар, Ена Бух - разсмя ме
    Силви
  • В огнения кратер - бух!
    Е те това е ЛЮБОВ!!!
    Другото е маргаритка и "обича ме, не ме обича"...
    БРАВО ТИ!!!
  • Запази огъня в себе си!
  • "Обичам така, все едно, че никога няма да си отида.
    И си отивам така, все едно, че никога не съм обичала..."
    Някъде го бях чела... та и аз така
    Благодаря, Биляна!
    Анна!
  • Огън жена
    Така се обича истински, без резерви, до въглен...
    Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...