Не ме щади! Отдавна изгорях.
Ти стъкна клада, аз се хвърлих смело.
Очите си завързах, полетях
безпаметно, на огъня в постелята.
Не беше страшно, миг един, искра...
Топлинен шок по сухите артерии
накъса миналото, разпиля
парченцата зад пламъчните двери.
Пречистена, спасена, оцеля
душата ми, макар и вече пепелна.
Прашинков дъжд във тебе днес валя -
единствен на сърцето ми владетелю.
© Жанет Велкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
