26 сент. 2020 г., 15:41  

На околовръстното

520 1 8

 

На околовръстното стоим и чакаме

шансът си, във вид на лимузина,

и видим ли такава, все и махаме,

но те не спират... по някаква причина...

 

И пак редим се на поредната опашка

пред вмирисания, грохнал автобус,

после в своя дом с поредна чашка

мъчим се да махнем от устата този вкус,

на пропуснатото и на недостигнатото,

на всичките ни рухнали стремежи,

а после пак там, на околовръстното, 

надяваме се... някой да ни забележи...

 

Уви, най-много някой тир да спре

и мазен поглед в нас шофьор да впери,

и той с надежда в своето сърце

любов платена... тука да намери...

 

Това е то. Все чакаме, стопираме,

със вдигнат палец и усмивка куха.

А много често даже не разбираме,

че място сме избрали... във отбивка глуха...

 

21.10.2014.

 

Георги Каменов 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че отново се включи, Румяна.
  • Сега ми дойде на ума нещо и ще го цитирам:-Кой отде иде, коли, кой отде иде граби и пали. Добре е да има кой да се грижи за нас, да ни стриже и да ни дои, ама и от вълци да ни пази!-Йовков(Индже).Може би затова сме такива стоим здраво на земята си, а тя е на кръстопът на доста народи.Други дали биха издържа ли? Да се обичаме българи така ще устоим!
  • Да, Дани, но има и много по-дълбок смисъл. Да си представим, че градът е метафора за живот... Тогава то вече е и с това, но и с много по-дълбоко значение...
    Благодаря ти 🌹
    Много кофти място, а и тъжно, на всичкото отгоре, Дарина.
    Благодаря ви за присъствието, дами 🌹🌷🌹
  • Че място сме избрали В трета глуха
  • Околовръстното на живота - мястото за блудници...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...