На околовръстното стоим и чакаме
шансът си, във вид на лимузина,
и видим ли такава, все и махаме,
но те не спират... по някаква причина...
И пак редим се на поредната опашка
пред вмирисания, грохнал автобус,
после в своя дом с поредна чашка
мъчим се да махнем от устата този вкус,
на пропуснатото и на недостигнатото,
на всичките ни рухнали стремежи,
а после пак там, на околовръстното,
надяваме се... някой да ни забележи... ...