На околовръстното
На околовръстното стоим и чакаме
шансът си, във вид на лимузина,
и видим ли такава, все и махаме,
но те не спират... по някаква причина...
И пак редим се на поредната опашка
пред вмирисания, грохнал автобус,
после в своя дом с поредна чашка
мъчим се да махнем от устата този вкус,
на пропуснатото и на недостигнатото,
на всичките ни рухнали стремежи,
а после пак там, на околовръстното,
надяваме се... някой да ни забележи...
Уви, най-много някой тир да спре
и мазен поглед в нас шофьор да впери,
и той с надежда в своето сърце
любов платена... тука да намери...
Това е то. Все чакаме, стопираме,
със вдигнат палец и усмивка куха.
А много често даже не разбираме,
че място сме избрали... във отбивка глуха...
21.10.2014.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
