22 дек. 2007 г., 18:48

На опашката за щастие

686 0 4
 

Ние сме в далечината.

Виждаш ли ни - там, на хоризонта!

Запази си за после словата!

Сега ми позволи да те прегърна.

 

Ние сме чак на другия край.

Знам, че е малко далеко.

Но ти не се плаши - все сме заедно!

И няма да се забравим.

 

Ние не крачим... а чакаме.

Там сме, където спи слънцето.

Стоим, за да си вземем щастие,

когато то своите порти разтвори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джули Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз също го чакам и знам,че ще дойде само... Поздрави за оригиналността на идеята и самия стих!
  • И не стой много дълго на опашката.Отиди някъде където няма...
  • "Ние не крачим... а чакаме.

    Там сме, където спи слънцето.

    Стоим, за да си вземем щастие,

    когато то своите порти разтвори"

    Прекрасен и оригинален стих!Поздравления!
  • много хубаво...чакаме за щастие
    пред слънчевите порти...красиво е.
    с много обич, Джули.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...