Jull
82 результатов
Напоследък галопират индианците
отново върху своите бизони.
И със сетни сили уловили томахавките,
препускат из полето ветроноги.
Степта е знойна. По това прилича на света. ...
отново върху своите бизони.
И със сетни сили уловили томахавките,
препускат из полето ветроноги.
Степта е знойна. По това прилича на света. ...
561
584
[08.10.11]
Лъчеви влияния на разни... ноти...
Очите сгърчват се... и се затварят.
По линиите на ръцете ми
минават влакове. ...
Лъчеви влияния на разни... ноти...
Очите сгърчват се... и се затварят.
По линиите на ръцете ми
минават влакове. ...
564
Той е затворът ми.
В него се намерих за пръв път.
В него се изгубих.
В него ме няма вече,
но той е в мен. ...
В него се намерих за пръв път.
В него се изгубих.
В него ме няма вече,
но той е в мен. ...
597
1
Малко безредие.
Колко чаровно.
Много безгрижни уж дни.
Малко е времето.
Колко промени... ...
Колко чаровно.
Много безгрижни уж дни.
Малко е времето.
Колко промени... ...
605
Сърцето ми мълчи.
От времето на сутринта.
Не се разбужда лесно...
и не мисли...
Кофеинът, мисля, че го поболя. ...
От времето на сутринта.
Не се разбужда лесно...
и не мисли...
Кофеинът, мисля, че го поболя. ...
542
3
А все нечестно... все по някой още...
Поболява се и после си отива.
Не му се тръгва. Но защо пък не?
Поне смъртта му, казаха, че е щастлива.
Рай и ад... и ад във рая. ...
Поболява се и после си отива.
Не му се тръгва. Но защо пък не?
Поне смъртта му, казаха, че е щастлива.
Рай и ад... и ад във рая. ...
652
1
Не си ме спомняш.
Как ли би могъл?
Та дори аз почти успях да се забравя.
Излезе през прозореца.
Както бе дошъл. ...
Как ли би могъл?
Та дори аз почти успях да се забравя.
Излезе през прозореца.
Както бе дошъл. ...
739
2
602
1
И гласът ми избяга от мен,
та ти ли ще ме обикнеш...
Държах те сякаш във плен,
нормално при шанс да отлитнеш.
А заниците вече не плуват. ...
та ти ли ще ме обикнеш...
Държах те сякаш във плен,
нормално при шанс да отлитнеш.
А заниците вече не плуват. ...
912
3
Обичта ми не се изразява във клишетата.
Не ти повтарям, че си ценен, без причина.
Не е и без значение дали си тук или те няма.
Обичам те! Какво ти има?!
Дали не е в наслагването на емоции? ...
Не ти повтарям, че си ценен, без причина.
Не е и без значение дали си тук или те няма.
Обичам те! Какво ти има?!
Дали не е в наслагването на емоции? ...
892
1
По посоката на глинестия пласт
очаквам да намеря светлина,
но давя се в пресъхващата мокрост
и допирът гори плътта.
В човека малко мисъл е останала... ...
очаквам да намеря светлина,
но давя се в пресъхващата мокрост
и допирът гори плътта.
В човека малко мисъл е останала... ...
563
1
Зрънца утеха ни посипаха.
Кълвем от прашната земя.
Задавени от смога, дето стяга ни,
крадем от кукувичите гнезда.
Зрънца надежда – за да вярваме! ...
Кълвем от прашната земя.
Задавени от смога, дето стяга ни,
крадем от кукувичите гнезда.
Зрънца надежда – за да вярваме! ...
607
3
В условности попаднах.
Уж потребности.
Изтъркани витражи
на мечти.
От полъха понесени... ...
Уж потребности.
Изтъркани витражи
на мечти.
От полъха понесени... ...
560
С пиянски крясъци и конски тропот
завършват вечери, досущ едни и същи.
А махмурлукът сутрин ни съсипва.
И слънцето отново ни се мръщи...
Отхвърляме отровата първично. ...
завършват вечери, досущ едни и същи.
А махмурлукът сутрин ни съсипва.
И слънцето отново ни се мръщи...
Отхвърляме отровата първично. ...
642
1
Вечер в тъмното...
във лампите...
в онази мръсна светлина,
разсеяна...
стенат тихо ...
във лампите...
в онази мръсна светлина,
разсеяна...
стенат тихо ...
945
5
Навързани вериги.
От врати.
Входове към бъдещи
дилеми.
Търсят си решения. ...
От врати.
Входове към бъдещи
дилеми.
Търсят си решения. ...
751
6
Много се променяме в секундите, в които другите навлизат в същностите ни и човечността ни се натрапва... Още повече обаче се открояват разлики, когато ние надникнем в нечия друга същност и прочетем в нея себе си.
Чели ли сте чужд дневник? Случи се така, че аз веднъж пропаднах в страниците на един. С ...
Чели ли сте чужд дневник? Случи се така, че аз веднъж пропаднах в страниците на един. С ...
1178
2
Липсваш ми, когато се усмихнеш –
в пролуките не мога да се взирам...
очите ти се свиват - тъй мънички,
не мога да ги видя как се смеят!
Не си до мен, когато имам нужда. ...
в пролуките не мога да се взирам...
очите ти се свиват - тъй мънички,
не мога да ги видя как се смеят!
Не си до мен, когато имам нужда. ...
604
2
Отдавна отминаха дните,
когато се нуждаех от ръката ти,
за да вървя.
Отдавна отминаха нощите,
когато имах нужда от спомена за теб ...
когато се нуждаех от ръката ти,
за да вървя.
Отдавна отминаха нощите,
когато имах нужда от спомена за теб ...
751
3
Излишна съм.
От цветовите аромати ме изпиват.
Пеперуди.
Като росата сутрин.
Вечер алкохолни изпарения. ...
От цветовите аромати ме изпиват.
Пеперуди.
Като росата сутрин.
Вечер алкохолни изпарения. ...
688
3
Забравяме същностите си с времето.
Заменяме се с нови Аз-ове.
И после запечатваме в пликове
билите-някога-нас
и ги пращаме без подател, ...
Заменяме се с нови Аз-ове.
И после запечатваме в пликове
билите-някога-нас
и ги пращаме без подател, ...
777
4
Квантово ми идва светлината.
На фотони със изръбени стени.
Пронизва леко. Сгрява. Опрощава.
Прониква в мен през пречупени канали.
Светлинни трикове показва. Светлината. ...
На фотони със изръбени стени.
Пронизва леко. Сгрява. Опрощава.
Прониква в мен през пречупени канали.
Светлинни трикове показва. Светлината. ...
649
3
Звездите се скриха,
когато погледнаха в очите ми.
За да не се разплачат.
В зениците ми се бе отразила
всичката човешка празнота. ...
когато погледнаха в очите ми.
За да не се разплачат.
В зениците ми се бе отразила
всичката човешка празнота. ...
625
1
Катерим се нагоре.
До безкрая.
Дори когато падаме,
се движим.
И ставаме. ...
До безкрая.
Дори когато падаме,
се движим.
И ставаме. ...
1277
8
Клопките тихо затварят се с звън.
Притискат зад себе си разни тъги.
И чакат касетата на някой филм,
за да прожектират поредния сън.
Притискат зад себе си разни тъги.
И чакат касетата на някой филм,
за да прожектират поредния сън.
621
4
Дисперсирам се през
натрошените стъкла.
Бяха цели, преди да се пречупя.
Сега с радиационни лъчения цъфтя.
Губя се във паралелните си светове...
натрошените стъкла.
Бяха цели, преди да се пречупя.
Сега с радиационни лъчения цъфтя.
Губя се във паралелните си светове...
652
1
Захаросана вечер.
Отмивам дъжда.
В очите ми капе.
От улеи тленни.
Пръст при пръстта. ...
Отмивам дъжда.
В очите ми капе.
От улеи тленни.
Пръст при пръстта. ...
713
6
Отгледана съм в чаша насълзение.
Пораствах с всеки ден по малко.
Узрях, болезнено откърмена,
а за всичките край менe - жалко.
Още едва отворила очи, ...
Пораствах с всеки ден по малко.
Узрях, болезнено откърмена,
а за всичките край менe - жалко.
Още едва отворила очи, ...
628
2
И в стъпките от старите фотоалбуми
разхождаме се пак ръка в ръка.
Всичко напоследък стана тъй наужким.
Нека спомним си за стари времена.
Сещаш ли се, когато гледахме звездите? ...
разхождаме се пак ръка в ръка.
Всичко напоследък стана тъй наужким.
Нека спомним си за стари времена.
Сещаш ли се, когато гледахме звездите? ...
683
4
Непредпазливо те докоснах с устни,
предавайки ти всичко свое за миг -
чувствата, мислите, мечтите...
Без да искам споделих
себе си с теб, ...
предавайки ти всичко свое за миг -
чувствата, мислите, мечтите...
Без да искам споделих
себе си с теб, ...
954
2
Казаха, че било
производствена грешка...
Осигуровката им
всичко покрива.
А за моя живот, ...
производствена грешка...
Осигуровката им
всичко покрива.
А за моя живот, ...
796
2
Мигрирам кръстосано...
от някой в никой... и обратно.
Тези двамата май се препокриват.
От миграцията ми ще да е...
към северния полюс. ...
от някой в никой... и обратно.
Тези двамата май се препокриват.
От миграцията ми ще да е...
към северния полюс. ...
563
1
В черупки на отминали слънца
слагам спомените да спят.
Под кафеникавата люспа
ги завивам с пух от чувства
и после им пея, докато сънят дойде... ...
слагам спомените да спят.
Под кафеникавата люспа
ги завивам с пух от чувства
и после им пея, докато сънят дойде... ...
676
3
Нямам нужда от герои.
Не, че има кандидати.
Но пак не са ми нужни!
Инстинктът ми на
попаднала в беда девойка ...
Не, че има кандидати.
Но пак не са ми нужни!
Инстинктът ми на
попаднала в беда девойка ...
615
1
Вторник.
Събудих се късно.
За да бъда щастлива.
Късно!
На време... ...
Събудих се късно.
За да бъда щастлива.
Късно!
На време... ...
672
6
* * *
Щрак. Всичко се видя.
Светкавицата показа колко
не-каквато-си-мислех-че-съм,
съм в действителност. ...
Щрак. Всичко се видя.
Светкавицата показа колко
не-каквато-си-мислех-че-съм,
съм в действителност. ...
802
4
Под сянката в очите ми се скри.
Остави ме незряща.
В пълнолуние.
Затвори скришно външните врати,
заключи ме, ...
Остави ме незряща.
В пълнолуние.
Затвори скришно външните врати,
заключи ме, ...
812
2
Безлично. Нямам себе си дори.
Не зная. Как да продължавам.
Залива ме безличност. На талази.
Къде да я отхвърля? Да забравя...
Безлично. Като бялото в очите. ...
Не зная. Как да продължавам.
Залива ме безличност. На талази.
Къде да я отхвърля? Да забравя...
Безлично. Като бялото в очите. ...
744
10
Сега ще пиша за теб и мен. Не искам да става любовно и прозаично, така че нека определя теб: приятел, мил, мислещ, разсъждаващ, държащ на своето, не съвсем умен, в никакъв случай глупав, леко отнесен, отваряш тезисно теми, изслушваш, критикуваш. Също не искам да става тежко и несмилаемо, нито съвсем ...
2682
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
