На П.

Какво ми даде любовта?

Само болка и тъга...

Тя отне ми радостта

и спокойствието от съня...

Недей да хулиш любовта!

Просто приеми своята съдба.

Сега била е с тебе зла,

но утре няма пак да е така!

Как да вярвам, ми кажи,

на думи, от които тъй горчи?

За търпение говориш ти,

а сърцето ми дали ще издържи?

Аз зная, че тежи!

В миналото любовта и мене огорчи...

Днес, обаче, тя изтри

раните ми и вече не боли!

Днес тя дойде при мен сама

и бе тъй щедра и добра,

с човек прекрасен тя ме запозна

и за него съм готова да умра!

Вярвай ти на любовта!

Изпитва всяка влюбена душа!

А истинското щастие, което ни дарява,

никога животите ни не оставя!!!