Какво ми даде любовта?
Само болка и тъга...
Тя отне ми радостта
и спокойствието от съня...
Недей да хулиш любовта!
Просто приеми своята съдба.
Сега била е с тебе зла,
но утре няма пак да е така!
Как да вярвам, ми кажи,
на думи, от които тъй горчи?
За търпение говориш ти,
а сърцето ми дали ще издържи?
Аз зная, че тежи!
В миналото любовта и мене огорчи...
Днес, обаче, тя изтри
раните ми и вече не боли!
Днес тя дойде при мен сама
и бе тъй щедра и добра,
с човек прекрасен тя ме запозна
и за него съм готова да умра!
Вярвай ти на любовта!
Изпитва всяка влюбена душа!
А истинското щастие, което ни дарява,
никога животите ни не оставя!!!
© Марина Братанова Всички права запазени