Jul 1, 2008, 11:56 AM

На П.

  Poetry » Love
1.3K 0 0
 

Какво ми даде любовта?

Само болка и тъга...

Тя отне ми радостта

и спокойствието от съня...

 

Недей да хулиш любовта!

Просто приеми своята съдба.

Сега била е с тебе зла,

но утре няма пак да е така!

 

Как да вярвам, ми кажи,

на думи, от които тъй горчи?

За търпение говориш ти,

а сърцето ми дали ще издържи?

 

Аз зная, че тежи!

В миналото любовта и мене огорчи...

Днес, обаче, тя изтри

раните ми и вече не боли!

 

Днес тя дойде при мен сама

и бе тъй щедра и добра,

с човек прекрасен тя ме запозна

и за него съм готова да умра!

 

Вярвай ти на любовта!

Изпитва всяка влюбена душа!

А истинското щастие, което ни дарява,

никога животите ни не оставя!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Братанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...