4 дек. 2009 г., 08:23

На Петя Дубарова

1.2K 0 6

На Петя Дубарова

 

 

Като магия на художник

перото сътворило дар за вечността,

от дълбините морски ще напомня

за теб - момичето, прилично на вълна.

 

 

Ти можеше сред нас да бъдеш,

и си - във стаята пред листа бял,

не вярвам в страшната ти гибел

на седемнадесет.

 

 

Нека никога не забравяме топлите думи на морската поетеса:

"Обичам всички и с радост бих се пръснала на хиляди светли капчици, за да раздам своето синьо неуморно щастие на хората."

 

 

http://svejo.net/home/link_summary/396754-VREME-Izticha-pesenta-kato-voda-Petq-Dubarova-

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радосвета Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...