4.12.2009 г., 8:23

На Петя Дубарова

1.2K 0 6

На Петя Дубарова

 

 

Като магия на художник

перото сътворило дар за вечността,

от дълбините морски ще напомня

за теб - момичето, прилично на вълна.

 

 

Ти можеше сред нас да бъдеш,

и си - във стаята пред листа бял,

не вярвам в страшната ти гибел

на седемнадесет.

 

 

Нека никога не забравяме топлите думи на морската поетеса:

"Обичам всички и с радост бих се пръснала на хиляди светли капчици, за да раздам своето синьо неуморно щастие на хората."

 

 

http://svejo.net/home/link_summary/396754-VREME-Izticha-pesenta-kato-voda-Petq-Dubarova-

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...