30 окт. 2009 г., 12:14

На поетите приятели

799 0 7

Много стихове пишат поетите,

възхитени от малки промени,

за да светят във мрака на слепите,

победени от вечни проблеми.

Дават радост на който обича -

миг покой на самотна душа

и животът със смисъл потича,

даже смисъл да няма в това.

Всеки търси за нещо утеха,

но намира куп празни очи,

чрез сърцата си те ни приеха

във земята на новите дни.

В този свят твоят път се променя,

тъй реални са твойте мечти

и без болка се ражда копнежът

като нежни спокойни вълни.

Много стихове пишат поетите

за любови след тежки раздели,

осветявайки пътя на слепите,

но в сърцата си мир невидели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...за да светят във мрака на слепите" - дай Боже, поне един сляп да е видял светлина! Тогава ще ми бъде леко на душата, че е имало Смисъл в поетичните ми усилия. Даваш ми надежда, човече! Поздрави!
  • Поетите са племето,което
    е с по-вече налични сетива.
    И сякаш не от нашата планета
    дошли са за да пръскат светлина
  • Поздравления!!!
  • Казано!
  • Винаги съм харесвала позицията ти в стиховете.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...