Oct 30, 2009, 12:14 PM

На поетите приятели

  Poetry » Civic
801 0 7

Много стихове пишат поетите,

възхитени от малки промени,

за да светят във мрака на слепите,

победени от вечни проблеми.

Дават радост на който обича -

миг покой на самотна душа

и животът със смисъл потича,

даже смисъл да няма в това.

Всеки търси за нещо утеха,

но намира куп празни очи,

чрез сърцата си те ни приеха

във земята на новите дни.

В този свят твоят път се променя,

тъй реални са твойте мечти

и без болка се ражда копнежът

като нежни спокойни вълни.

Много стихове пишат поетите

за любови след тежки раздели,

осветявайки пътя на слепите,

но в сърцата си мир невидели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...за да светят във мрака на слепите" - дай Боже, поне един сляп да е видял светлина! Тогава ще ми бъде леко на душата, че е имало Смисъл в поетичните ми усилия. Даваш ми надежда, човече! Поздрави!
  • Поетите са племето,което
    е с по-вече налични сетива.
    И сякаш не от нашата планета
    дошли са за да пръскат светлина
  • Поздравления!!!
  • Казано!
  • Винаги съм харесвала позицията ти в стиховете.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...