30 oct 2009, 12:14

На поетите приятели

  Poesía » Civil
802 0 7

Много стихове пишат поетите,

възхитени от малки промени,

за да светят във мрака на слепите,

победени от вечни проблеми.

Дават радост на който обича -

миг покой на самотна душа

и животът със смисъл потича,

даже смисъл да няма в това.

Всеки търси за нещо утеха,

но намира куп празни очи,

чрез сърцата си те ни приеха

във земята на новите дни.

В този свят твоят път се променя,

тъй реални са твойте мечти

и без болка се ражда копнежът

като нежни спокойни вълни.

Много стихове пишат поетите

за любови след тежки раздели,

осветявайки пътя на слепите,

но в сърцата си мир невидели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...за да светят във мрака на слепите" - дай Боже, поне един сляп да е видял светлина! Тогава ще ми бъде леко на душата, че е имало Смисъл в поетичните ми усилия. Даваш ми надежда, човече! Поздрави!
  • Поетите са племето,което
    е с по-вече налични сетива.
    И сякаш не от нашата планета
    дошли са за да пръскат светлина
  • Поздравления!!!
  • Казано!
  • Винаги съм харесвала позицията ти в стиховете.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...