30 oct 2009, 12:14

На поетите приятели

  Poesía » Civil
807 0 7

Много стихове пишат поетите,

възхитени от малки промени,

за да светят във мрака на слепите,

победени от вечни проблеми.

Дават радост на който обича -

миг покой на самотна душа

и животът със смисъл потича,

даже смисъл да няма в това.

Всеки търси за нещо утеха,

но намира куп празни очи,

чрез сърцата си те ни приеха

във земята на новите дни.

В този свят твоят път се променя,

тъй реални са твойте мечти

и без болка се ражда копнежът

като нежни спокойни вълни.

Много стихове пишат поетите

за любови след тежки раздели,

осветявайки пътя на слепите,

но в сърцата си мир невидели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...за да светят във мрака на слепите" - дай Боже, поне един сляп да е видял светлина! Тогава ще ми бъде леко на душата, че е имало Смисъл в поетичните ми усилия. Даваш ми надежда, човече! Поздрави!
  • Поетите са племето,което
    е с по-вече налични сетива.
    И сякаш не от нашата планета
    дошли са за да пръскат светлина
  • Поздравления!!!
  • Казано!
  • Винаги съм харесвала позицията ти в стиховете.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...