Много стихове пишат поетите,
възхитени от малки промени,
за да светят във мрака на слепите,
победени от вечни проблеми.
Дават радост на който обича -
миг покой на самотна душа
и животът със смисъл потича,
даже смисъл да няма в това.
Всеки търси за нещо утеха,
но намира куп празни очи,
чрез сърцата си те ни приеха
във земята на новите дни.
В този свят твоят път се променя,
тъй реални са твойте мечти
и без болка се ражда копнежът
като нежни спокойни вълни.
Много стихове пишат поетите
за любови след тежки раздели,
осветявайки пътя на слепите,
но в сърцата си мир невидели.
© Веселин Веселинов Всички права запазени