10 окт. 2013 г., 18:07

На поезията

511 0 0

Единствен аз до край останах верен,
без тежки клетви и без трофила,
останах си такъв, какъвто бях намерен,
макар че ти за мен Съдба не си била!

Макар да смятат, че за мен си само хоби!
Един отдушник в тежки часове.
О, плащал съм и още плащам глоби
и с радост ще го правя аз със векове!

О, ти за мене си като велика обич
и опит пръв за махане с крила.
За мене ти си труд със милиони проби
и болки тежки в парещите ходила!

Не търся аз  във тебе мойта лесна слава!
Не съм решил да ставам и поет,
защо се мъчим като влюбени тогава -
навярно ще се мъчиме  и занапред!

О, ако някой ден от тебе се откажа,
това ще значи, че съм остарял,
че няма на кого две думички да кажа
и на този свят съм вече отмилял!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...