На поезията

Единствен аз до край останах верен,
без тежки клетви и без трофила,
останах си такъв, какъвто бях намерен,
макар че ти за мен Съдба не си била!

Макар да смятат, че за мен си само хоби!
Един отдушник в тежки часове.
О, плащал съм и още плащам глоби
и с радост ще го правя аз със векове!

О, ти за мене си като велика обич
и опит пръв за махане с крила.
За мене ти си труд със милиони проби
и болки тежки в парещите ходила!

Не търся аз  във тебе мойта лесна слава!
Не съм решил да ставам и поет,
защо се мъчим като влюбени тогава -
навярно ще се мъчиме  и занапред!

О, ако някой ден от тебе се откажа,
това ще значи, че съм остарял,
че няма на кого две думички да кажа
и на този свят съм вече отмилял!