15 окт. 2011 г., 19:40

На поляната 

  Поэзия » Любовная
625 0 2

Чаша коняк и цигара,

аромат на мускус и зрялост,

шепот от нежност - омара,

прашинки от похот и святост.

 

Димът ми рисува картини,

по устните - кристали от захар.

Роса във очите - тъй сини,

и шепот, понесен от вятър.

 

Да вдишам дима от цигарата,

кристалите захар да вкуся,

да се изгубя в омарата,

да нямам страх да те търся.

 

Това ми се иска, но нейсе -

далече си ти в надпреварата,

притихнала сядам във храстите,

не смея при теб - на поляната.

© Галина Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мерси за добрите думи, Зем.
  • Първото, което ме накара да те прочета е че в нашето землище имаме един блок, дето точно така се казва - Охайо! Навремето там имаше конезавод. Кончетата препускаха на воля... Като мислите ти.
    Не ги завирай в храстите - хубаво пишеш!!! Зем.
Предложения
: ??:??