На поляната
Чаша коняк и цигара,
аромат на мускус и зрялост,
шепот от нежност - омара,
прашинки от похот и святост.
Димът ми рисува картини,
по устните - кристали от захар.
Роса във очите - тъй сини,
и шепот, понесен от вятър.
Да вдишам дима от цигарата,
кристалите захар да вкуся,
да се изгубя в омарата,
да нямам страх да те търся.
Това ми се иска, но нейсе -
далече си ти в надпреварата,
притихнала сядам във храстите,
не смея при теб - на поляната.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Георгиева Все права защищены
