Чаша коняк и цигара,
аромат на мускус и зрялост,
шепот от нежност - омара,
прашинки от похот и святост.
Димът ми рисува картини,
по устните - кристали от захар.
Роса във очите - тъй сини,
и шепот, понесен от вятър.
Да вдишам дима от цигарата,
кристалите захар да вкуся,
да се изгубя в омарата,
да нямам страх да те търся.
Това ми се иска, но нейсе -
далече си ти в надпреварата,
притихнала сядам във храстите,
не смея при теб - на поляната.
© Галина Георгиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
