6 июн. 2007 г., 20:00

На прага на есента 

  Поэзия
843 0 17

Ще догоня пак началото, в което
теб видях и с обич сътворих.
Улових ръцете, вдъхнах от косите ти -
омайващи и меки - вплетени във стих.
 

Толкова необясним си ти, а аз
сред скъпи сънища и помисли
оставам пред очите ти в захлас.
Светът се сътворява в спомени...



Ще тръгна с обич след съдбата си,
ще поема пак по пътя - в светове
от пламтяща обич в ранните ни вечери,
тъй безкрайна, със онези стихове...



Преди да дойде тиха есента ни
и с длани миналото да покрие,
с летните си приказки да ни помами
и със свойте спомени да ни завие.
 

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??