7 авг. 2010 г., 16:25

На приливи поглъщам тишината...

568 1 0

На приливи поглъщам

тишината

и тя изцяло в мен попива.

Обсебва ме

и без остатък

потъвам –

всичко ме облива,

погалва,

сякаш ме докосва

и за последно се отдръпва.

Изчезва някъде –

в забрава.

И виждам планини –

високи,  красиви…

Боже, колко са красиви!

Денят ухае с дъх на рози,

а птиците се реят

в небесата…

и няма фалш, преструвки,

пози,

и няма завист, злоба.

Даже мен ме няма.

На приливи погълнах тишината

и тя изцяло в мен попи.

Обсеби ме и без остатък

потънах в нечии мечти,

за да изплувам някога

в сълза –

родила се от топлината.

Във извор ще събудя тишината  -

така отново ще се появя –

пречистена и…

аз  - самата!

25.04.2009г., Велико Търново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...