На приятелите, с любов
Приятели - реални, виртуални,
изпълват ме и с радост, и с тъга.
Ръце протягам нетеатрално,
докосвам с мисъл чувствени сърца.
Как искам обич да измоля,
безшумно да прегърна вечността,
усмивката ми, с Божията воля,
да каже, не е само лош светът.
Светът такъв е, както го приемем,
тя, истината, вътре е във нас.
Оставим ли там болката да тлее,
във болка се превръщаме завчас.
Вярвайте, надежда не губете,
космическа е нашата любов,
в душите ни нетленни тя живее,
единственият стимул за възход!
ЧЕСТИТ ДЕН НА ПРИЯТЕЛСТВОТО!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
