На пръсти...
Аз идвам тихичко на пръсти в твоя сън,
рисувам ти окръжности и бури,
а после се превръщам в светъл звън,
загърбила страдания и хули.
Увличам те във моя страстен танц,
попиваш ме с очи като жигосан,
предаваш се на тайната ми власт
и влюбено мълвиш пак омагьосан.
Подаваш ми монета за късмет,
а аз ти давам стръкче моя нежност,
а после във безименен дует
се стрелваме към звездната ни вечност.
Така сме вече милион лета -
във нощите съм твоята светица,
когато ни застигне утринта,
далеч оставам. Вятърна свещица.
Пазител ни е огнен любовта,
извираща от общото ни цяло
и знам, че ще пребъдем във света,
за нас отдавна времето е спряло.
13.03.2018г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
