НА ПУК
изтрил със лекота от паметта си.
На пук на всички канещи момичета,
които си разпалвал със смеха си.
На пук на бързо бягащите пътища,
попили прах от мъжката себичност,
ще сбирам разпилените ти сънища.
Ще бърша твойта дива безразличност.
И аз със подранилите кокичета,
предварили да стоплят самотата,
с белило пръстите си ще накича
и името ти ще изпиша по земята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрия Чакова Все права защищены