НА ПУК
изтрил със лекота от паметта си.
На пук на всички канещи момичета,
които си разпалвал със смеха си.
На пук на бързо бягащите пътища,
попили прах от мъжката себичност,
ще сбирам разпилените ти сънища.
Ще бърша твойта дива безразличност.
И аз със подранилите кокичета,
предварили да стоплят самотата,
с белило пръстите си ще накича
и името ти ще изпиша по земята.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados