НА ПУК
На пук на всички хребетни следобеди
изтрил със лекота от паметта си.
На пук на всички канещи момичета,
които си разпалвал със смеха си.
На пук на бързо бягащите пътища,
попили прах от мъжката себичност,
ще сбирам разпилените ти сънища.
Ще бърша твойта дива безразличност.
И аз със подранилите кокичета,
предварили да стоплят самотата,
с белило пръстите си ще накича
и името ти ще изпиша по земята.
изтрил със лекота от паметта си.
На пук на всички канещи момичета,
които си разпалвал със смеха си.
На пук на бързо бягащите пътища,
попили прах от мъжката себичност,
ще сбирам разпилените ти сънища.
Ще бърша твойта дива безразличност.
И аз със подранилите кокичета,
предварили да стоплят самотата,
с белило пръстите си ще накича
и името ти ще изпиша по земята.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
