29 окт. 2007 г., 09:58

на път 

  Поэзия » Другая
730 0 5
Връщам се назад за кой ли път,
нощите безкрайни станаха, не
искат да се примирят. По-студени
никога не са били, никога така не
са крещяли: "Остани". Но тръгвам,
времето изтече. Неизбежна е
поредната раздяла със мястото,
в което се родих, със мястото,
което в шепи бих събрала. Боли,
когато обичта си тук оставям,
оставям приятели, семейство и
мечти. А някога си мислех, че е
лесно и никога така не ще боли.
Довиждане със сълзи на очи ще
кажа, и знайте - всичко сте за мен.
След дни пак тук ще се завърна и
не ще да има по-щастлив от този ден.

© Йоана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??