на път
Връщам се назад за кой ли път,
нощите безкрайни станаха, не
искат да се примирят. По-студени
никога не са били, никога така не
са крещяли: "Остани". Но тръгвам,
времето изтече. Неизбежна е
поредната раздяла със мястото,
в което се родих, със мястото,
което в шепи бих събрала. Боли,
когато обичта си тук оставям,
оставям приятели, семейство и
мечти. А някога си мислех, че е
лесно и никога така не ще боли.
Довиждане със сълзи на очи ще
кажа, и знайте - всичко сте за мен.
След дни пак тук ще се завърна и
не ще да има по-щастлив от този ден.
нощите безкрайни станаха, не
искат да се примирят. По-студени
никога не са били, никога така не
са крещяли: "Остани". Но тръгвам,
времето изтече. Неизбежна е
поредната раздяла със мястото,
в което се родих, със мястото,
което в шепи бих събрала. Боли,
когато обичта си тук оставям,
оставям приятели, семейство и
мечти. А някога си мислех, че е
лесно и никога така не ще боли.
Довиждане със сълзи на очи ще
кажа, и знайте - всичко сте за мен.
След дни пак тук ще се завърна и
не ще да има по-щастлив от този ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
