На път се тръгва с къси крачки
НА ПЪТ СЕ ТРЪГВА С КЪСИ КРАЧКИ
Все някога достигаш своя връх –
величествен минаваш през шпалира
на туфите от нежен, рехав мъх,
де светлина с отблясъчета спира.
И горд подскачаш – сякаш на парад,
навирил си главата си високо,
така – като през скучен маскарад,
излъган, че си в правилна посока.
Но знаеш ли как падаш от върха?
Не го усещаш, а се случва мигом –
в устата ти нагарчат дим и прах,
безличната тълпа реве: – Разпни го!
Не се отчайвай, укроти дъха –
в провал, в триумф ли, сред ревниви хора.
Веднъж ако си стигал до върха,
повярвай си, че можеш да повториш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
