27 июн. 2008 г., 14:00

На Ради...

537 0 6

И тази буря ще отмине,

и този дъжд ще превали,

и тази болка ще премине,

но колко аз да чакам, ми кажи.

Безсънни нощи, дни безкрайни,

минават бавно покрай мен,

безгласно сричам черни тайни,

сама в този свят студен.

И няма изгрев без сълзи,

и няма залез без да страдам,

изгарят твоите очи,

изпълнени с жестоката омраза.

Раэдадох си сърцето цяло,

без милост и без капка жал,

и само късче ми остана,

разкъсано от болка и печал...

                                                             27.06.2008

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...