27.06.2008 г., 14:00

На Ради...

539 0 6

И тази буря ще отмине,

и този дъжд ще превали,

и тази болка ще премине,

но колко аз да чакам, ми кажи.

Безсънни нощи, дни безкрайни,

минават бавно покрай мен,

безгласно сричам черни тайни,

сама в този свят студен.

И няма изгрев без сълзи,

и няма залез без да страдам,

изгарят твоите очи,

изпълнени с жестоката омраза.

Раэдадох си сърцето цяло,

без милост и без капка жал,

и само късче ми остана,

разкъсано от болка и печал...

                                                             27.06.2008

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...