29 июн. 2008 г., 14:21
... седя на прага на твоето сърце,
обгърнало го гъстата мъгла,
не ме допускаш до света си заледен.
Оставяш ме на пътя си студен.
Дори горещи сълзи да пророня,
не биха разтопили студената стена.
Ключа за сърцето си не ми го даваш,
оставяш ме отвън сама.
Позволи ми да те обичам,
с обич непозната до сега,
Ромео и Жулиета ще завиждат,
защото дори и те не са обичали така... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация