Jun 29, 2008, 2:21 PM

На Ради

  Poetry
586 0 0

... седя на прага на твоето сърце,

обгърнало го гъстата мъгла,

не ме допускаш до света си заледен.

Оставяш ме на пътя си студен.

Дори горещи сълзи да пророня,

не биха разтопили студената стена.

Ключа за сърцето си не ми го даваш,

оставяш ме отвън сама.

Позволи ми да те обичам,

с обич непозната до сега,

Ромео и Жулиета ще завиждат,

защото дори и те не са обичали така...

06.03.2008... ОБИЧАМ ТЕ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...