На раздумка с Ботев
Прости ми, Ботев,
ако греша,
но обсебил е духът ти
моята душа.
Той бушува в мен,
не дава ми покой,
щом види неправда,
че доброто е в застой.
Превръща нощите ми в ден,
безсъние ми носи,
отговор чакайки от мен
задал ми куп въпроси.
За в оная привечер,
на барутния май,
как бе режисиран
последният ти миг,
твоят край?
От коя посока на Върха,
в края на кървавия ден,
е долетял куршума
и дали е бил заблуден?
В тишината,
след последният бой,
кой го изпрати -
чужд или свой?
Дали към него
си бил с лице?
Къде се е забил -
в челото
или юнашко ти сърце?
За народа ни,
днес, който се топи,
умира, емигрира,
лишения търпи.
Как родните безродни,
намазани дерибеи
с чужди айдуци,
подлеци, плебеи,
прилапаха благата
в мътни води,
вмъкнаха се
в царските палати
с обещания и лъжи!
Кажи ми, Ботев,
тез, които
не ти донесоха вода,
трябваше ли им, брате,
демокрация и свобода?
Свободата
да превърнат в свободия,
та по лесно на България
кръвта да пият.
Трябваше ли им,
братко мой, тоя Рай,
да го превърнат в Ад
от край до край?
Една България,
една земя свята,
а разделен народ
на ен партии под знамената.
Зове го всяка с лъвски рев.
Бие тъпан, че е права.
Купува му гласа с дребен лев.
Плаща народа накрая масрафа.
Страхлив е станал
нашият народ,
страхлиев е
казвам ти, човек,
иначе нямаше
да е роб
в 21-ви век.
Все чувам
тези слова:
,,Няма правда
в корумпираната ни Родина!"
Всеки изрекъл това
е стегнал багажа
за чужбина.
Живота казват е борба!
Де е тая истина?
Щом на борците
за свобода
чужбина
им е пристана!
Останалите -
стари муцуни,
сакати,
деменции с бастуни
от доброто чакат
някаква победа
и дядо Йоцо
да прогледа.
Че говоря с езика
на твоя дух
за сетен път прости ми,
но аз не съм скопец,
не съм евнух,
нито блюдолизец
наведен до земята.
Аз съм Човек
на правдата страната.
С твоя дух
в моята душа
ще се боря, Ботев,
пък ако ще
и глава да потроша!
© Никола Яндов Все права защищены