29.08.2015 г., 19:38

На раздумка с Ботев

644 2 2

                                                         На раздумка с Ботев

                         

                                                           Прости ми, Ботев,

                                                           ако греша,

                                                           но обсебил е духът ти

                                                           моята душа.

                                                           Той бушува в мен,

                                                           не дава ми покой,

                                                           щом види неправда,

                                                           че доброто е в застой.

                                                           Превръща нощите ми в ден,

                                                           безсъние ми носи,

                                                           отговор чакайки от мен

                                                           задал ми куп въпроси.

                                              

                                                           За в оная привечер,

                                                           на барутния май,

                                                           как бе режисиран

                                                           последният ти миг,

                                                           твоят край?

                                                           От коя посока на Върха,

                                                           в края на кървавия ден,

                                                           е долетял куршума

                                                           и дали е бил заблуден?

                                                           В тишината,

                                                           след последният бой,

                                                           кой го изпрати -

                                                           чужд или свой?

                                                           Дали към него

                                                           си бил с лице?

                                                           Къде се е забил -

                                                           в челото

                                                           или юнашко ти сърце?

                                                 

                                                           За народа ни,

                                                           днес, който се топи,

                                                           умира, емигрира,

                                                           лишения търпи.

                                                           Как родните безродни,

                                                           намазани дерибеи

                                                           с чужди айдуци,

                                                           подлеци, плебеи,

                                                           прилапаха благата

                                                           в мътни води,

                                                           вмъкнаха се

                                                           в царските палати

                                                           с обещания и лъжи!

                                                  

                                                            Кажи ми, Ботев,

                                                            тез, които

                                                            не ти донесоха вода,

                                                            трябваше ли им, брате,

                                                            демокрация и свобода?

                                                            Свободата

                                                            да превърнат в свободия,

                                                            та по лесно на България

                                                            кръвта да пият.

                                                            Трябваше ли им,

                                                            братко мой, тоя Рай,

                                                            да го превърнат в Ад

                                                            от край до край?

                                               

                                                            Една България,

                                                            една земя свята,

                                                            а разделен народ

                                                            на ен партии под знамената.

                                                            Зове го всяка с лъвски рев.

                                                            Бие тъпан, че е права.

                                                            Купува му гласа с дребен лев.

                                                            Плаща народа накрая масрафа.

                                 

                                                            Страхлив е станал

                                                            нашият народ,

                                                            страхлиев е

                                                            казвам ти, човек,

                                                            иначе нямаше 

                                                            да е роб

                                                            в 21-ви век.

                                                            Все чувам

                                                            тези слова:

                                                            ,,Няма правда

                                                            в корумпираната ни Родина!" 

                                                            Всеки изрекъл това

                                                            е стегнал багажа

                                                            за чужбина.

                                                            Живота казват е борба!

                                                            Де е тая истина?

                                                            Щом на борците

                                                            за свобода

                                                            чужбина 

                                                            им е пристана!

                                                            Останалите -

                                                            стари муцуни,

                                                            сакати,

                                                            деменции с бастуни

                                                            от доброто чакат

                                                            някаква победа

                                                            и дядо Йоцо

                                                            да прогледа.

                                              

                                                            Че говоря с езика

                                                            на твоя дух

                                                            за сетен път прости ми,

                                                            но аз не съм скопец,

                                                            не съм евнух,

                                                            нито блюдолизец

                                                            наведен до земята.

                                                            Аз съм Човек

                                                            на правдата страната.

                                                            С твоя дух

                                                            в моята душа

                                                            ще се боря, Ботев,

                                                            пък ако ще

                                                            и глава да потроша!        

                                                                        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...