29.08.2015 г., 19:38 ч.

На раздумка с Ботев 

  Поезия » Друга
419 2 2

                                                         На раздумка с Ботев

                         

                                                           Прости ми, Ботев,

                                                           ако греша,

                                                           но обсебил е духът ти

                                                           моята душа.

                                                           Той бушува в мен,

                                                           не дава ми покой,

                                                           щом види неправда,

                                                           че доброто е в застой.

                                                           Превръща нощите ми в ден,

                                                           безсъние ми носи,

                                                           отговор чакайки от мен

                                                           задал ми куп въпроси.

                                              

                                                           За в оная привечер,

                                                           на барутния май,

                                                           как бе режисиран

                                                           последният ти миг,

                                                           твоят край?

                                                           От коя посока на Върха,

                                                           в края на кървавия ден,

                                                           е долетял куршума

                                                           и дали е бил заблуден?

                                                           В тишината,

                                                           след последният бой,

                                                           кой го изпрати -

                                                           чужд или свой?

                                                           Дали към него

                                                           си бил с лице?

                                                           Къде се е забил -

                                                           в челото

                                                           или юнашко ти сърце?

                                                 

                                                           За народа ни,

                                                           днес, който се топи,

                                                           умира, емигрира,

                                                           лишения търпи.

                                                           Как родните безродни,

                                                           намазани дерибеи

                                                           с чужди айдуци,

                                                           подлеци, плебеи,

                                                           прилапаха благата

                                                           в мътни води,

                                                           вмъкнаха се

                                                           в царските палати

                                                           с обещания и лъжи!

                                                  

                                                            Кажи ми, Ботев,

                                                            тез, които

                                                            не ти донесоха вода,

                                                            трябваше ли им, брате,

                                                            демокрация и свобода?

                                                            Свободата

                                                            да превърнат в свободия,

                                                            та по лесно на България

                                                            кръвта да пият.

                                                            Трябваше ли им,

                                                            братко мой, тоя Рай,

                                                            да го превърнат в Ад

                                                            от край до край?

                                               

                                                            Една България,

                                                            една земя свята,

                                                            а разделен народ

                                                            на ен партии под знамената.

                                                            Зове го всяка с лъвски рев.

                                                            Бие тъпан, че е права.

                                                            Купува му гласа с дребен лев.

                                                            Плаща народа накрая масрафа.

                                 

                                                            Страхлив е станал

                                                            нашият народ,

                                                            страхлиев е

                                                            казвам ти, човек,

                                                            иначе нямаше 

                                                            да е роб

                                                            в 21-ви век.

                                                            Все чувам

                                                            тези слова:

                                                            ,,Няма правда

                                                            в корумпираната ни Родина!" 

                                                            Всеки изрекъл това

                                                            е стегнал багажа

                                                            за чужбина.

                                                            Живота казват е борба!

                                                            Де е тая истина?

                                                            Щом на борците

                                                            за свобода

                                                            чужбина 

                                                            им е пристана!

                                                            Останалите -

                                                            стари муцуни,

                                                            сакати,

                                                            деменции с бастуни

                                                            от доброто чакат

                                                            някаква победа

                                                            и дядо Йоцо

                                                            да прогледа.

                                              

                                                            Че говоря с езика

                                                            на твоя дух

                                                            за сетен път прости ми,

                                                            но аз не съм скопец,

                                                            не съм евнух,

                                                            нито блюдолизец

                                                            наведен до земята.

                                                            Аз съм Човек

                                                            на правдата страната.

                                                            С твоя дух

                                                            в моята душа

                                                            ще се боря, Ботев,

                                                            пък ако ще

                                                            и глава да потроша!        

                                                                        

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??