зигзаг (Стефан Станчев)
24 104
4 янв. 2008 г., 17:47

На раздяла 

  Поэзия
1129 1 4

Ти тръгваш си вече, ръка ми подаваш,

щастлив беше с мене, нали?

Да, зная добър си и пак утешаваш,

не спирай, не спирай, върви!

 

Побързай, че другата вече те чака,

с любов ти при нея иди,

кажи и тогава щом спусне се мракът,

раздялата колко боли.

 

Разказвай и дълго, дори преповтаряй,

плени и сърцето с лъжи,

но нищо за мене не и споменавай,

не викай в очите сълзи!

 

А аз ще остана сама в тъмнината,

ще мисля за теб до зори!

И дълго ще помня как чух в тишината

последното твое "Прости"!

 

Василка Ларшен, майката на Стефан Станчев

 

 

 

 

 

 

© Стефан Станчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??