На раздяла
Ти тръгваш си вече, ръка ми подаваш,
щастлив беше с мене, нали?
Да, зная добър си и пак утешаваш,
не спирай, не спирай, върви!
Побързай, че другата вече те чака,
с любов ти при нея иди,
кажи и тогава щом спусне се мракът,
раздялата колко боли.
Разказвай и дълго, дори преповтаряй,
плени и сърцето с лъжи,
но нищо за мене не и споменавай,
не викай в очите сълзи!
А аз ще остана сама в тъмнината,
ще мисля за теб до зори!
И дълго ще помня как чух в тишината
последното твое "Прости"!
Василка Ларшен, майката на Стефан Станчев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Станчев Всички права запазени
