Ти тръгваш си вече, ръка ми подаваш,
щастлив беше с мене, нали?
Да, зная добър си и пак утешаваш,
не спирай, не спирай, върви!
Побързай, че другата вече те чака,
с любов ти при нея иди,
кажи и тогава щом спусне се мракът,
раздялата колко боли.
Разказвай и дълго, дори преповтаряй,
плени и сърцето с лъжи,
но нищо за мене не и споменавай,
не викай в очите сълзи! ...