18 дек. 2007 г., 14:58

На раздяла

998 0 12
На раздяла

Почакай, поспри! Нима ще тръгнеш така,
без дори "сбогом" да кажеш.
Нека поседнем за миг и за миг помълчим -
все пак една любов днес умира.
Тоест, не - не умира, тя в нас ще живее,
но от вчера по-красива и по-добра може би.
Ти ще срещнеш някъде друг, аз пък някъде друга
и ще пламне отново любов -
само, че вече съвършено различна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско Енев - РИМПО Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми и е много истинско,аз не вярвах ,че ще я срещна пак любовта,да различна е следващата но я има вярвай и обичай!!!Поздрав от Вили!!!
  • Това ми хареса най-много от всички останали твои публикувани произведения!Браво!Ставаш все по-добър!
  • харесами!!много е добър!!
  • Красив стих!
  • Прозвуча ми обичащо и красиво тази раздяла...
    с много обич за теб.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...