18.12.2007 г., 14:58

На раздяла

999 0 12
На раздяла

Почакай, поспри! Нима ще тръгнеш така,
без дори "сбогом" да кажеш.
Нека поседнем за миг и за миг помълчим -
все пак една любов днес умира.
Тоест, не - не умира, тя в нас ще живее,
но от вчера по-красива и по-добра може би.
Ти ще срещнеш някъде друг, аз пък някъде друга
и ще пламне отново любов -
само, че вече съвършено различна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми и е много истинско,аз не вярвах ,че ще я срещна пак любовта,да различна е следващата но я има вярвай и обичай!!!Поздрав от Вили!!!
  • Това ми хареса най-много от всички останали твои публикувани произведения!Браво!Ставаш все по-добър!
  • харесами!!много е добър!!
  • Красив стих!
  • Прозвуча ми обичащо и красиво тази раздяла...
    с много обич за теб.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...