18.12.2007 г., 14:58

На раздяла

996 0 12
На раздяла

Почакай, поспри! Нима ще тръгнеш така,
без дори "сбогом" да кажеш.
Нека поседнем за миг и за миг помълчим -
все пак една любов днес умира.
Тоест, не - не умира, тя в нас ще живее,
но от вчера по-красива и по-добра може би.
Ти ще срещнеш някъде друг, аз пък някъде друга
и ще пламне отново любов -
само, че вече съвършено различна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми и е много истинско,аз не вярвах ,че ще я срещна пак любовта,да различна е следващата но я има вярвай и обичай!!!Поздрав от Вили!!!
  • Това ми хареса най-много от всички останали твои публикувани произведения!Браво!Ставаш все по-добър!
  • харесами!!много е добър!!
  • Красив стих!
  • Прозвуча ми обичащо и красиво тази раздяла...
    с много обич за теб.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....