25 авг. 2006 г., 01:49

НА РАЗДЯЛА

927 0 6

Хайде тръгвай,
  защото мразя разделите.
Ако заплача
  ще покажа колко съм слаба.
Не плачат
  единствено смелите
и силата им
  е тяхната голяма награда.


Тръгвай,
  но затвори след себе си вратата,
за да не чуеш
  как плачът ми отеква в тъмното,
но моля те,
  вземи със себе си и самотата,
не я искам,
  тя не ми е нужна.


Ще страдам
  седмица,а може би две.
Надявам се,
  че бързо ще те забравя.
Всеки е заменим
  (дори и мъж като теб),
но знаеш ли,
  така горчи от тази раздяла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...