25 авг. 2006 г., 01:49

НА РАЗДЯЛА

928 0 6

Хайде тръгвай,
  защото мразя разделите.
Ако заплача
  ще покажа колко съм слаба.
Не плачат
  единствено смелите
и силата им
  е тяхната голяма награда.


Тръгвай,
  но затвори след себе си вратата,
за да не чуеш
  как плачът ми отеква в тъмното,
но моля те,
  вземи със себе си и самотата,
не я искам,
  тя не ми е нужна.


Ще страдам
  седмица,а може би две.
Надявам се,
  че бързо ще те забравя.
Всеки е заменим
  (дори и мъж като теб),
но знаеш ли,
  така горчи от тази раздяла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....