25.08.2006 г., 1:49

НА РАЗДЯЛА

921 0 6

Хайде тръгвай,
  защото мразя разделите.
Ако заплача
  ще покажа колко съм слаба.
Не плачат
  единствено смелите
и силата им
  е тяхната голяма награда.


Тръгвай,
  но затвори след себе си вратата,
за да не чуеш
  как плачът ми отеква в тъмното,
но моля те,
  вземи със себе си и самотата,
не я искам,
  тя не ми е нужна.


Ще страдам
  седмица,а може би две.
Надявам се,
  че бързо ще те забравя.
Всеки е заменим
  (дори и мъж като теб),
но знаеш ли,
  така горчи от тази раздяла...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...