Aug 25, 2006, 1:49 AM

НА РАЗДЯЛА

  Poetry
922 0 6

Хайде тръгвай,
  защото мразя разделите.
Ако заплача
  ще покажа колко съм слаба.
Не плачат
  единствено смелите
и силата им
  е тяхната голяма награда.


Тръгвай,
  но затвори след себе си вратата,
за да не чуеш
  как плачът ми отеква в тъмното,
но моля те,
  вземи със себе си и самотата,
не я искам,
  тя не ми е нужна.


Ще страдам
  седмица,а може би две.
Надявам се,
  че бързо ще те забравя.
Всеки е заменим
  (дори и мъж като теб),
но знаеш ли,
  така горчи от тази раздяла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....