25 ago 2006, 1:49

НА РАЗДЯЛА

  Poesía
929 0 6

Хайде тръгвай,
  защото мразя разделите.
Ако заплача
  ще покажа колко съм слаба.
Не плачат
  единствено смелите
и силата им
  е тяхната голяма награда.


Тръгвай,
  но затвори след себе си вратата,
за да не чуеш
  как плачът ми отеква в тъмното,
но моля те,
  вземи със себе си и самотата,
не я искам,
  тя не ми е нужна.


Ще страдам
  седмица,а може би две.
Надявам се,
  че бързо ще те забравя.
Всеки е заменим
  (дори и мъж като теб),
но знаеш ли,
  така горчи от тази раздяла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...