4 мая 2017 г., 18:08

На раздяла

1.9K 0 3

             НА РАЗДЯЛА

 

За последен път ще зазвучи

любимият училищен звънец,

от детските изгарящи очи

се стича тъжничък дъждец.

 

Настъпи време за раздяла

с учителката мила и добра,

в класната ни стая, бяла

днес да се сбогува ни събра.

 

С усмивка весела припомня

за всеки скъп учебен час,

в косите бялото ще ѝ напомня,

за грешките направени от нас.

 

От деца във хора ни превърна,

научи ни да пишем и четем,

на лошото с добро отвърна,

изгради сплотен от нас тандем.

 

Но затворихме учебниците вече,

животът ни от утре ще е друг,

пътят ще ни отведе далече,

ала спомените ще ни връщат тук.

 

При жената със сърце голямо,

с усмивките си да я наградим,

да я целунем по ръката само,

да ѝ кажем, че БЛАГОДАРИМ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© fervor Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Ви,че се отбихте и споделихте!
  • Прекрасно посвещение на учителя! Поздравления!
  • На учителя с любов. Поздравления!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...