Мамо, той плаче.
Аз не виждах сълзите,
но ги виждаше ти.
Тогава и ти се разплака
и дълго стояхме,
и гледах как от очите
детски валеше.
После стана
и каза -
А сега да вървим.
Аз не можех,
но ти ме докосна -
Мамо, спокойно.
Той ни прости.
© Кирилка Пачева Все права защищены