koral (Кирилка Пачева)
389 709
14.04.2012 г., 21:06 ч.

На разпятие 

  Поезия
454 0 3

Мамо, той плаче.

Аз не виждах сълзите,

но ги виждаше ти.

Тогава и ти се разплака

и дълго стояхме,

и гледах как от очите

детски валеше.

После стана

и каза -

А сега да вървим.

Аз не можех,

но ти ме докосна -

Мамо, спокойно.

Той ни прости.

 

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??