koral (Кирилка Пачева)
389 709
14 abr 2012, 21:06

На разпятие 

  Poesía
455 0 3

Мамо, той плаче.

Аз не виждах сълзите,

но ги виждаше ти.

Тогава и ти се разплака

и дълго стояхме,

и гледах как от очите

детски валеше.

После стана

и каза -

А сега да вървим.

Аз не можех,

но ти ме докосна -

Мамо, спокойно.

Той ни прости.

 

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??