koral (Кирилка Пачева)
389 709
Apr 14, 2012, 9:06 PM

На разпятие 

  Poetry
452 0 3

Мамо, той плаче.

Аз не виждах сълзите,

но ги виждаше ти.

Тогава и ти се разплака

и дълго стояхме,

и гледах как от очите

детски валеше.

После стана

и каза -

А сега да вървим.

Аз не можех,

но ти ме докосна -

Мамо, спокойно.

Той ни прости.

 

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??