Устните ми шепнат твоето име.

Очите ми за теб сълзят.

Ела при мен! Прегърни ме! –

Сърцата ни в едно да затуптят.

Далече си, но в душата си ми близо,

в мъглата капят есенни листа.

С безшумен полет земята те застилат

като черга шарена, мокра от дъжда.

Тъжен съм, в спомените се ровя -

прелиствам ги бавно лист след лист.

Тъй ясни, когато очите си затворя,

по-красиви и от залеза златист.

Времето бавно, но неусетно тече -

като река ленива, носеща забрава.

Неуморно салът живота ни влече -

в безшумен бяг бреговете отминава.

Искам те, но какво да ти предложа,

като нямам друго, освен мен.

Ще оцениш ли, ако сърцето си положа

пред теб на камъка студен?

Надявам се, защото ти си почти всичко за мен!